През последните два месеца няколко човека в ИПИ активно си комуникираме с общините в България. Заниманието се оказа доста полезно (и често досадно), тъй като проверихме както възможността да се получи обществена информация от общините в България, така и това да се случи от разстояние. Но да караме поред.
През тази година в ИПИ отново изследваме различията в бизнес средата на местно ниво и ще издадем второ издание на индекс „Местни условия за правене на бизнес 2010”. Миналогодишният индекс (виж тук, pdf) предизвика сериозен интерес и обществен дебат както на национално, така и на местно ниво – имаше похвали, критики, дискусии и т.н. Всичко това ни мотивира да продължим работата си в тази посока и да направим ново по-добро издание, което ще бъде представено тази есен. В новото издание отново се фокусираме върху 28 общини* в страната – условно казано най-големите градове във всяка една област, като Ботевград е представител на Софийска област.
За целите на изследването се нуждаем от определена информация за всяка една от тези общини – като размер на данъка върху недвижимите имоти, размер на данъка върху превозните средства, размер на годишния патентен данък за търговия на дребно, размер на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица, размер на такса за ползване на пазари за търговия с промишлени стоки, степен на предоставяне на услуги по електронен път, етап на готовност за работа на „едно гише”. Всичко това беше оформено като заявление за достъп до обществена информация и изпратено до 28-те общини по пощата на 4 юни 2010 г. (виж например заявлението до Пловдив – тук)
Днес е 23 юли, което означава че са минали 35 работни дни от пускането на заявленията. Законовият срок за разглеждане на подобно заявление е 14 работни дни*, което означава че е трябвало да разполагаме с цялата ни нужна информация още в края на месец юни. Причината да пиша тази статия чак сега, е че комуникацията с общините продължава да се вихри и до момента. Повечето общини наистина вече отговориха, но спазването на законово определения срок съвсем не бе водещият принцип. Така или иначе, към момента разполагаме с отговорите на 26 общини, а „борбата” с последните две общини продължава – това са Смолян и …втората ще я оставим за накрая.
Разбира се, отговорите на общините невинаги са пълни или пък удовлетворителни. Това е често срещано и познато явление от предишния ни опит с достъпа до обществена информация – питаме за много неща в едно заявление, получаваме официален отговор и ни се праща информация, но някак си част от точките не се споменават. В крайна сметка към момента разполагаме с 14 пълни отговора*, тоест половината общини са отговорили на всички точки и са дали точно информацията, която ни трябва (виж например отговорите на Хасково – тук и Силистра – тук).
Тук опираме и до друг интересен въпрос – плаща ли се за тази информация? Тук може да говорим и разсъждаваме много на принципно ниво, но нека видим как се развиха нещата с 28-те общини. Повечето от тях не поискаха никакво заплащане, но все пак се намериха 7 общини*, които ни таксуваха. Таксите варираха от 40 стотинки във Враца до 11 лева и 64 стотинки в Сливен. Общо разходите ни за такси бяха около 40 лева.
Някои общини (Варна, Разград и Пловдив) поискаха и подписването на протокол за предоставяне на информация, което малко усложни (удължи) комуникацията ни. Всъщност неслучайно общините, с които съставихме протокол, са все такива, които ни таксуваха. И протоколът и таксата са упоменати в Закона за достъп до обществена информация*. Парадоксално, но тези общини, които просто ни пратиха информацията по електронната поща (без дори да пращат официален отговор) ни улесниха спрямо тези, които спазваха закона и ни товариха с такси и протоколи.
С получаването на обществена информация от разстояние проблеми почти нямахме. Нямахме, докато един ден не ни се обадиха от община Пловдив да ни поканят да си вземем желаната информация. Ще ви спестя дебатите ни с общината, но в крайна сметка наш представител се яви на гише в Пловдив. Няма мърдане, протоколът трябва да се подпише на място и това е.
Колкото до премълчаната община, от която още чакаме отговор (една от двете), то с гордост може да отбележим, че вчера заявлението ни най-накрая беше открито из дебрите на община София. Веднъж намерено, ние вярваме, че съвсем скоро ще получим отговор.
Изводите от всичко това са, че ако искате информация от различни общини в страната, то трябва да знаете, че два месеца усилено комуникиране не ви мърдат. Добрата новина, е че след това най-вероятно ще сте получили желаната информация. В нашия случай, това бяха не само някои общински данъци и такси, но и оценката на самите общини за предоставянето на услуги по електронен път и работата на „едно гише”. Очаквайте през месец септември коментари по получената информация на специализираната ни страница – http://www.effectivemunicipality.com/bg. Там ще бъде публикуван и новият Индекс 2010.
*Благоевград, Ботевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Плевен, Перник, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол
*В член 28 на Закона за достъп до обществена информация е записано „не по-късно от 14 дни след датата на регистриране” – не се упоменава работни или не, но практиката показва, че се говори за работни дни. Тази година се навършват 10 г. от приемането на закона.
*Причината тази бройка да не е по-голяма, е че някои от общините са отговорили на всички точки, но са изпратили различна от очакваната информация – например вместо размера на данъка върху недвижимите имоти като промили, са ни пратили приходите от данъка върху недвижимите имоти. Тази информация е по-сложна за събиране, така че по-скоро става дума за объркване. Може би не сме били достатъчно ясни в заявлението си какво точно искаме.
*Това са Добрич, Сливен, Разград, Варна, Враца, Плевен и Пловдив
*Чл. 35 от Закон за достъп до обществена информация: (1) Достъп до обществена информация се предоставя след заплащане на определените разходи и представяне на платежен документ (2) За предоставянето на достъп до обществена информация се съставя протокол, който се подписва от заявителя и от съответния служител.